Юни 2021. Получих предложение за Гърция, майка трябваше да гледа децата на брат ми и ме помоли да отида и аз с моите за да не е сама. Ицко (синът ми) отначало отказа и поканихме приятелка на дъщеря ми Бети. Нали ми трябва малко по принцип, организирах си всичко за седмица. За всеки случай извадихме декларация и за Ицко за да не се сети в последния момент, както и стана в последствие. Трябваше да тръгваме в четвъртък, а той в сряда се сети че ще дойде с нас. За наш късмет отпаднаха тестовете за деца до 12 год. 3-4 дни преди да тръгнем. Единственият ми страх беше, че ще трябва да тръгна сама с колата и част от децата и то късно вечерта за да избегнем километричните опашки по границата. За капак този ден даваха свидетелствата за завършването на третокласничките и много се позабавиха с тържеството, та в 19.00 с малко страх и много вълнение тръгнахме. В 21.00 бяхме на границата и след като хапнахме се наредихме на опашката. Минахме за около 20-25 мин. На границата леко подминах гръцкия пост, та се наложи да се върна малко, след като нашия митничар хукна след колата ми. Отпред пък излезе някакъв гръг и междувременно ми взе документите на колата. След като и гърците провериха всичко започхах да се оглеждам за онзи дето ми взе документите. Добре че се появи след 1-2 мин, че тъкмо щях да се притесня. По пътя след това очаквах, че децата ще спят, но те се вълнуваха още повече и от мен. Разчитах на Ицко да ми помага за табелите да не подминем някоя отбивка в тъмното :) . Пътуването беше приятно под звуците на гръцка музика. Малко след полунощ пристигнахме нетърпеливи да се съмне за да започне ваканцията за някои и работата от страхотното място за мен. Добре, че трябваше да работя само два дни за да мога и аз са се насладя на приключението.
