Февруари 23та година. Аз съм на работа. Главата ми пуши както се казва и ми звъни телефона. Майка ми и нейна приятелка се разбрали да ходят април на поклонническо пътуване до остров Корфу и аз да и преведа парите за да не се разкарва. "Е аз не мога ли да дойда с вас ?" беше първият ми въпрос. Майка ми много се зарадва и каза че ще звънне да пита има ли места. Оказа се, че има 2-3. Веднага задействах нещата. Пуснах си отпуск, платих парите и после от работа забравих и не ми остана време да го мисля. Обикновено проучвам къде ще ходя и си нзбелязвам цели, но не и този път. Годината ми беше изключително натоварена в професионален план и много силно имах нужда да се откъсна от всичко макар и за малко.
Видях само къде точно се намира острова. Корфу е гръцки оостров разположен в Йонийско море и се намира близо до албанския бряг. Северната му част е планинска, а южната е хълмиста равнина. Най висок връх е Пантократор - 906 м. Планината прави нещо като завеса в горната част на острова и по този начин климата е мек особено през зимата. Корфу е един от най зелените острови в Гърция. Горите му покриват около 50% от територията му. Името му идва от древногръцката митология. Посейдон се влюбил в Керкира - дъщеря на Азоп. С помощта на Зевс, Посейдон я отвлича и я завежда на безименния до тогава остров. В израз на любовта си , той кръщава острова на нейно име. Местните наричат острова Керкира.
И така сунтринта на 7ми април (петък преди Цветница) се качихме в автобуса. По пътя ни разказваха за Свети Спиридон чийто мощи се пазят на острова. Малко по късно ще разкажа за това. Първата ни по интересна спирка беше до Верия (Бер) и по точно манастира Свети Йоан Кръстител. Мястото е приказно.
В манастира се намират много ценни реликви. Черепа на Свети Климент Охридски, мощи от Йоан Кръстител и др.
От манастира тръгнахме към Игуменица за да хванем ферибот до Корфу. Пътят е планински и е много живописен, но е магистрала.
След около 3 часа пристигнахме в Игуменица и организаторите се бяха обадили да ни изчакат 10тина минути за да хванем веднага ферибота. Следващият трябваше да е след час, така ще ни остане повече време за обикаляне на острова.Аз на ферибот не се бях качвала и ми беше много интересно. Пътуването ни отне около час и 40 минути. Хапнахме си и пихме кафе с хубави гледки.
Хотелчето (City Marina Hotel) е непретенциозно и се намира в старата част на градчето, точно на брега, а стаята ни беше с гледка към морето.
Оставихме багажа си и тръгнахме да се разходим и да си намерим място за хапване. В средновековието Корфу е завладян и управляван от венецианците и затова сградите са по скоро с италианско излъчване.
На следващата сутрин ни предстоеше разходка до Палеокастрица, но аз се събудих рано и реших да се поразходя малко сама за да мога да видя колкото може повече. Намерих си и хубаво кафе.
Бях заредена емоционално на макс. Такова спокойствие в ранните часове, идеално за разходка и снимки. Наближаваше време за тръгване и се върнах при хотела. Групата се събра и се оказа, че някаква жена се е загубила някъде, затова предложиха да отложим часа на тръгване с около 15-20 мин. идеално време да пообиколя и около хотела.
Тъкмо решиха че "петима Петко няма да чакат" и тя се появи с някакво мега самочувствие, но както и да е. Тръгнахме от Керкира която се намира на източния бряг към Палеокастрица, която е от другата страна на северозапад.
Очаквах дълго пътуване и бях приятно изненадана, че пристигнахме за по малко от час. Автобусът ни спря долу в залива и трябваше да продължим нагоре към манастира пеша.
И както си мислех, че вече съм видяла красотата на острова, това което последва ми спря дъха.
Манастира в Палеокастрица се казва Св.Богородица (Панагия на гръцки). От 13.00 до 15.00 ч. има почивка и ако искате да го посетите го направете преди или след това. В манастира има много ценни икони, музей, магазинче за сувенири и много интересен каменен тунел. ЗАСЛУЖАВА СИ.....
Докато се разхождах из тесните улички на Керкира, ми направи впечатление, че има много сувенири, сиропи, вафли, баклава и разни други вкусни неща на които пише че са с Кумкуат. Е в манастира видях дърво на което расте.
Кумкуатът е плод с размерите на голяма маслина, който обаче прилича на портокал. Вкусът му е сладко-кисел. На слизане от манастира отново се насладихме на гледката. Долу до паркинга има магазинчета, кафенета и плаж.
От тази снимка можете ли да разберете дали е топло или студено 😀 едните по бански на плажа отзад, другите с дебели якета и шалчета. Ако тръгнете към манастира с колата е много важно да гледате светофара в дясно, защото до там пътя е много тесен и на места няма как да се разминете.
След Палеокастрица посетихме още едно приказно място - манастира Влахерна. Той е едно от емблематичните места на Корфу. Намира се във водата и е свързан със сушата чрез каменна пътека. На хълма над манастира има два кафе-ресторанта с открити тераси и перфектна гледка към него. Любимо място за снимки на хората.
Докато бяхме долу при манастира точно над него прелетя кацащ самолет. Летището е непосредствено след водната част и имаш чувството че при една малка грешка на пилота, ще го закачи.
След Влахерна се отправихме към най-старата църква на Корфу - Свети апостоли Ясон и Сосипатър.
Това беше последната спирка от общата ни програма. Автобуса ни остави в старата част на града от където с майка ми и нейната приятелка продължихме сами. Точно пред нас се издигаше старата крепост, тя е първото нещо което се вижда от Корфу още на ферибота.
Тръгнахме към хотела по крайбрежна алея. По пътя видяхме трескава подготовка за тяхната великденска традиция, а именно да се чупят червени керамични съдове, които в 11 ч. на Велика събота, като започнат да бият камбаните, се изхвърлят от прозорците на къщите. Смята се, че този обичай е останал от венецианското влияние, тъй като те на нова година изхвърлят стари предмети през прозорците с цел новата година да им донесе нови. Според друга теория хората изхвърлят старите съдове за да запълнят новите с берекет в началото на новия земеделски сезон.
Надявам се някой ден да се върна на Корфу и за Великден.
снимка от интернет
След кратка почивка и похапване на вкусна баклава за десерт, отново тръгнахме на обиколка из стария град. Опитахме и местната бира естествено.
В дясно до хотела се намира митрополитска църква в която се съхраняват мощите на Св. императрица Теодора. Отеца в нея беше много сърдит, но въпреки това отвори съркофага за да може да ги видим.
От там по тесните улички продължихме към църквата Свети Спиридон - Чудотворец. Това е светецът, който има особено значение за острова и е много почитан там. Мощите му се съхраняват в сребърен съркофаг и много интересен макар и невероятен факт е че те и до днес поддържат телесна температура, а дрехите и обувките му се износват сякаш е ходил с тях. Изхабената дреха се нарязва на малки парченца и се раздава на миряни за да отнесат частица от нея със себе си. Камбанарията на църквата е най високата постройка в града с червен купол и часовник на върха и.
Свети Спиридон е живял в Кипър през четвърти век и е бил пастир, но за лечебните и чудодейни сили които е имал се носят легенди и до днес.
Тялото му е пренесено на Корфу за да го скрият и запазят през 1453 г. от Константинопол, когато градът пада под турско робство.
Имат 4 празника в негова чест на острова.
Вечерта поседях на терасата и се любувах на залеза, малко тъжна че утре ще трябва да тръгваме обратно.
За Цветница се прави Света литургия и след това има литийно шествие. Това е най-голямата процесия с която се обикаля старата част на града с която се чества спасяването на острова от смъртоносната чума през средновековието.
Част от мощите на Свети Спиридон се изнасят в сребърна кутия за да може и той да обиколи острова.
С търговски кораби чумата била пренесена на острова и след като местните власти не успяли да се справят с нея, жителите на острова започнали да се молят на Светеца. Същата нощ се появила светлина над църквата на Свети Спиридон, а още от другия ден смърните случаите започнали да намаляват и в неделя на Цветница нямало нито един.
През цялата седмица от Цветница до Великден, местни оркестри дефилират свирейки духова музика. Изживяването е много празнично и тържествено. В града идват хора от много краища по света.
Цветница е известна още като палмовата неделя, тъй като се правят кръстчета от преплетени палмови листа и се раздават на литургията за здраве.
Около два след обед дойде време да си тръгваме. На връщане фериботът беше още по голям. Докато пътувахме обратно си мислех, че съм голяма щастливка, че успях да видя и преживея всичко това.
Къде ли ще ме е отвее вятъра следващият път?
