No 15 Гърция - Халкидики в пандемията

 Дълго време се чудих дали да пиша за тази година , която по едно време ми се искаше да изтрия от съзнанието си - 2020. Година която ни накара да преосмислим живота и приоритетите си. Година в която преминахме през много смесени чувства , големи надежди и мечти през първите два месеца, както страх за себе си и най вече за близките си в последните два месеца, сблъсквайки се с лично с гадния корона вирус. И все пак това е реалността и независимо дали я отричаме или не , тя е такава.

Отначало решихме , че няма да ходим на море, но децата си дойдоха от село за рождения ми ден и се започна едно мрънкане .... как така лято без море. Имахме реално два варианта. Море в България или отново на любимото ни място в Гърция. Падна голямо чудене, да идем в навалицата или да рискуваме да си направим PSR тест , който ако се окаже положителен за някой от нас , ще си прекараме отпуска в карантина. От друга страна в Гърция ще сме си само ние и няма да го има контакта и лудницата......още в понеделник проверих за тестовете , вторник ги направихме и в четвъртък тръгнахме. Минахме границата за 15 мин. Голям късмет извадихме явно. По ТВ само километрични опашки даваха.

Почивката ни започна със залеза , а през следващите няколко дни успях да се насладя на още по магични гледки.

Това което беше по различно тази година е , че всички трябваше да носим маски докато се разхождаме. Добре , че на плажа и в заведенията не се налагаше да ги ползваме. Гърците спазваха голяма дистанция на плажа от поне 20-30 метра. По същото време на нашето черноморие , заради безплатните чадъри е било голяма лудница. 

Сутрин си похапвахме кекс или палачинки

А вечерите разпускахме с вино и шоколад.

Децата наблягаха на гироси и собственоръчно направени хамбургери.

Любимото ни занимание през деня е къпането в топлото и спокойно море. Децата се впечатлиха от една морска звезда, видяха и морски таралежи , а срещата им с една огромна тъмносиня медуза беше малко стресираща. 

Следобедите са за игра и тренировки в басейна.

Отново посетихме любимата ни сладкарничка и похапнахме сладолед и шоколадово изкушение. За пореден път се удивих колко много пенсионери прекарват вечерите си в заведения , седнали на сладки приказки. шах или кръстословици. Стана ми малко тъжно за многобройните баби и дядовци които не могат да си позволят да седнат в заведение , а какво остава да идат на почивка. Е слава богу не с всички е така, но в повечето случай процента на пътуващите европейски пенсионери спрямо нашите които могат да си го позволят е огромен за съжаление. 

Вечерните разходки ни зареждаха с романтика и положитени емоции.

Преживяхме и най голямата гръмотевична буря. ....... за миг ставаше светло като ден . Малко преди да заминем на море , бяхме в планината и гръмотевица падна много близо до нас. Още не бяхме преживели този ужас и хайде пак. Беше хем интересно , хем страшно.

Накрая си взех за спомен едно розово фламинго свещник , хей така за да си спомням винаги когато го погледна, че в шантавата и изпълнена със страх и неизвестност година е имало и много хубави дни.