„Веднъж да те зарази „вируса“ на пътуването, няма да намериш противоотрова. И знаеш, че ще бъдеш щастливо заразен до края на живота си.“ – Майкъл Палин
Е заразена съм. И така няколко дни след като се върнах от Берлин, децата ме попитаха как е било в самолета и какво е усещането. Замислих се и нямаше как да обясня. Това е нещо което човек трябва да преживее сам. Тогава синът ми ме попита "Може ли да отидем някъде със самолет" Трябваха ми няколко минути да превъртя вариантите. Не исках да рискувам да пътувам с децата сама, където нямам никакви познати, ами ако се наложи да използваме лекарска помощ. Моя английски е на ниво "разбирам, но не мога да говоря". В понеделник споделих с колежката ми и тя каза, че нейният син също много иска да се вози на самолет и че ако измисля нещо с радост ще се присъединят.
Имам братовчедка която живее в Лондон и често ме кани, но все не можех да се организирам, е явно момента беше дошъл. Звъннах и да ме ориентира за хотел около тях и близо до спирка на метрото. Проверих за изгодни билети. Трябваше да намеря и кой да ни закара от летище Лутън до града. Свързах се с бившият мъж на другата ми братоведка и той веднага се отзова. Направих подробен план на града и на всичко което искахме да посетим. Като съм с децата всичко трябва да е проучено. Купихме си предварително билети за трите атракции които реших, че ще бъдат най интересни за децата (Лондонското око, Музея на Мадам Тюсо и Аквариума).
Всичко беше уредено, трябваше само да дойде момента. Дъщеря ми, колкото повече наближаваше времето, толкова повече се разубеждаваше. Не искала да ходи без тати, щяла да се страхува от самолета, ами ако се загуби, не и се ставало в 4ч. за полета и какво ли още не. Реших да не я карам насила и до последно незнаех дали ще дойде. Подредих и багажа в отделна раница, ако случайно се откаже. През нощта ги събудих и я питах последно ще идва ли или не. Явно любопитството и надделя, защото се оправи много набързо.
Децата много се впечатлиха от полета, при кацане имахме малко проблеми с малката, но като цяло всичко мина добре. На летището имаше ужасно много хора и трябваше да чакаме на много дълга опашка, повече от половин час.
Тръгнахме с колата към града и тук преживях лек шок. Понеже съм шофьор на няколко пъти изтръпнах от ужас, защото с това обратно движение все ми се струваше, че сме в насрещното. Особено на кръговото кръстовище и за капак двойно кръгово, като осморка , ходи се ориентирай точно къде да караш. Братовчедкта ни посрещна с любимото за децата (палачинки и сладкиши). После ни заведоха до хотела и трябваше да се разделим, защото тя беше на работа.
Тръгнахме по план към Британския музей.
Логично беше Лондон да ни посрещне с дъжд, макар и за малко.
От там се разходихме малко по лондонските улички за да стигнем до " метростанция Площад Ръсел". Направи ни впечатление, че самата метростанция е много стара. Плочките вътре са на повече от 110 години.
На входа видяхме табела "Това стълбище има 175 стъпала" и поне 20 човека пред асансьора. Решихме да тръгнем по витите стълби и като се започна едно слизане..... няма край. Въртяхме се в кръг и тъкмо си мислехме, че сме долу на перона и пак продължаваше слизането. Започна да ми се вие свят.
Странно беше усещането да се повозиш на най старото метро в света.
На другата сутрин след закуска тръгнахме към Бейкър стрийт. От дете харесвам Шерлок Холмс.
Съвсем близо до там е и музеят на Мадам Тюсо. Много бях слушала за него, но никога не съм си представяла, че преживяването ще е толкова незабравимо и прекрасно. Два часа минаха като миг. Пренесохме се в други светове.
Следващото място което посетихме беше площад Трафалгар.
От там отидохме да хапнем и хайде пак по улиците. Не успяхме да видим Биг Бен, защото го бяха опаковали за ремонт. Но пък видяхме Уестминстърския дворец и абатството.
И най накрая стигнахме до Бъкингамския дворец.
А точно пред него е мемориала на Кралица Виктория.
Наближаваше времето за посещение на Аквариума и тръгнахме през парка St. James. Много красиво място.
Лондонското око
Аквариума
Лондонското око. Място от което се откриват прекрасни гледки. Заслужава си.
Чакахме около 15 мин. което си е направо супер.
След приятната почивка в окото тръгнахме към кораба Белфаст и Тауър бридж.
Лондонската кула
За капак метростанцията от която трябваше да тръгнем, беше затворена. Това си беше изненада. Е върнахме се обратно. В хотела имахме проблем с картата на приятелката ми. Оставихме първо момчетата да се оправят. От вълнение тръгнаха по чорапи. Успяха и бяха много щастливи.
На другия ден трябваше да тръгваме обратно. Макар и за малко, успяхме да видим много и да се заредим с приятни емоции.
