Докато бвхме в Бари, брат ми се обади по телефона да се чуем. Бил при майка и тя му казала къде сме и че и на нея и се ходи отново в Италия. Поръча да измисля нещо и да я заведа. Веднага ми излезе Рим в съзнанието. Отдавна му се каня. След като се прибрахме започнах да правя планове. Дъщеря ми чу че ще ходим с баба и, и също пожела да дойде. Тя съответно се похвалила на братовчедка и, от там и малкия ми син реши. След това и големия, защото да види Колизеума му е мечта от малък. После и на мъжа ми сестра му с нейния мъж, а накрая и на майка ми приятелка. Така на шега - на майтап си станахме 9 човека. Отново имахме премеждия обаче. Седмица преди да тръгнем, майка ми я приеха в болница. Много ми беше тъжно, защото заради нея се организирахме. Слава богу изписаха я два преди пътуването и тъкмо си мислех, че вече няма какво да се случи, ден преди да тръгнем, приятелката на майка ми получи някаква криза и каза че няма да успее да дойде. Обещахме и да снимаме всичко.
В неделя сутрин, групата заредена с настроение излетя за Рим.
Рим ни посрещна слънчев. Бях направила програма, която трябваше да следваме за да успеем да видим най-много за трите дни които бяхме предвидили. Настанихме се набързо, хотелчето е на гара Термини. Децата нямаха търпение да хапнат нещо, а аз нямах търпение да видя всичко в този град. Хапнахме и тръгнахме към Колизеума.
Колизеума – използван е за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. Има възможност да побере около 70 000 души. Построен е м/у 70 и 80год. Той е едно от седемте чудеса на света. Ако има възможност ще го посетим последния ден, за днес програмата е пълна и няма време да чакаме по опашки. Билетите които се предлагаха онлайн, бяха много скъпи, а от колеги бях чула че на място излиза много по изгодно.
До Колизеума се намира Арката на Константин - тя е построена в чест на император Константин.
Постояхме още малко да се насладим на гледката и да усетим атмосферата от мястото, след което се отправихме към паметника на Виктор Емануил II. Пътят минава покрай Римският форум - той бил центърът, около който Древният Рим се е развивал. Бил е средище на търговията, религията, съдебната система и обществения живот като цяло. На мястото са разположени множество древни храмове, базилики и арки.
С/у него са форумът на Нерва и форумът на Август, а малко по натам са статуите на Август и тази на Траян.
Пред нас се издига внушителната сграда на Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II, построен в чест на Виктор Емануил II – първия крал на Обединена Италия. Той заема мястото между площад Венеция и хълма Капитолий. В центъра му е статуята на самият Виктор Емануил II, възседнал коня си. Може да се стигне до горе и с асансьор, за няколко евро се стига до върха. Ние тръгнахме по стълбите, нямахме търпение да се качим до горе. Слънцето започна да се усеща много по силно и имах чувството, че ще получа топлинен удар. Успявах да намеря по мъничко сянка и спирах. Ако някой седне на стъпалата, веднага се появяваше охрана и не разрешаваха. Имах чувството, че и ако припаднеш пак ще ти кажат да ставаш и да продължаваш. Децата бяха по бързи в изкачването и като чух "мамо хайде още съвсем малко и има голяма сянка и място за сядане" , намерих сили да кача и последните стълби.
Поседяхме си 10 мин. и понеже бях чела, че горе има и кафе, продължихме. Гледката от горе е невероятна. Успяхме да и се насладим, но пък радостта от това, че можем да си купим нещо освежаващо и студена вода ни подейства много зареждащо.
След кратката почивка тръгнахме към Капитолийските музеи (това са най старите публични музеи в света – основани 1471г.). Площадчето пред тях (Piazza del Campidoglio) е проектирано от Микеланджело. На входа за площада са статуите на близнаците Кастор и Полукс – известни още като Диоскурите (синове на Зевс). В центъра му е статуята на Марк Аврелий , а зад нея са статуите на Нил и Тибър.
В самите музеи решихме, че няма да влизаме, но от лявата страна на централната сграда видяхме статуята на вълчицата , кърмила Ромул и Рем, които по късно разбират, че са потомци на кралски особи. След като свалят от трона узурпатора, м/у тях възникват разногласия и Ромул убива Рем и основава Рим на хълма Палатин. Малко след вълчицата има панорамна площадка с изглед към Римският форум.
Тук на всяка крачка има какво да се види, но имахме още много за деня и продължихме на долу към Театърът на Марцел – издигнат е в чест на Император Август и е бил един от най големите за своето време. Той е по скоро амфитеатър. В дясно от театъра се намира Портикът на Октавия – известна като съпругата на Марк Антоний, а по късно и като съпруга на Император Август.
В края на пазара тръгнахме на дясно към Площад Навона. Това място в древен Рим е било стадион. Един от акцентите на площада е фонтанът на четирите реки ( Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата ), проектиран от Джан Лоренцо Бернини. За съжаление фонтана беше в ремонт и не успяхме да го видим. Харесахме си заведение на площада и се насладихме на тирамису и аперол.
Следващата ни спирка беше Пантеона. Построен е като храм за почит на боговете. Той е единствената непокътната древна сграда, успяла да устои на разрушителното действие на природата. Направен е със смес от варовик и вулканична пепел. Той е сред най големите инжинерни достижения на античността, достигнали до наши дни. Има статут на свещено място. Имаше някакво събитие в района и не успяхме да влезем, но решихме че ще се върнем задължително на следващият ден.
Зад Пантеона се намира Обелискът на Минерва – той е донесен от Египет през 1667г. Основата му е слон, който е считан за мистериозно и екзотично животно по онова време. Останалата част отгоре е проектирана от Бернини. Зад обелискът е и храма на Санта Мария сопра Минерва. В края на храма се намира сарковаг , в/у който хората пускаха бележки с написани в/у тях желания. И ние си пуснахме.
Фонтанът ди Треви - един от най-известните фонтани в света. Името му идва от местоположението, там се срещат три улици (tre vie) което на италиански означава „три пътя“. В центъра има голяма фигура на Нептун – римският бог на морето. Всеки турист хвърля монета през рамото си, като според поверието това означава, че пак ще се върнете в Рим. Миналата година са извадени повече от 1 млн. Евро които се използват за дарения.
Вече безкрайно уморени, но жадни за още от Рим тръгнахме към Испанските стълби. Пътят дотам минава през Column of the Immaculate Conception (колоната на Дева Мария). В основата и има 4 фигури, на библейски мъже които представляват : целомъдрие, смирение, милосърдие и послушание.
Испанските стълби – точно пред тях се намира Fontana della barcaccia – „Фонтанът на лодката“ е фонтан в бароков стил. Според легендата, река Тибър се наводнила през 1598 г., водата отнесла малка лодка на Пиаца ди Спаня. Когато водата се отдръпнала, в центъра на площада била оставена лодка и именно това събитие вдъхновило Бернини-баща за творението. Фонтанът е украсен с папския герб на семейство Барберини за да напомня произхода на папа Урбан VIII. Водата на фонтана е питейна!
Испанските стълби имат 135 (според някои 138) стъпала – трябва да проверим. Забранено е яденето и пиенето в/у тях защото са архитектурна ценност. Те са привличали много творци на изкуството и са се прочули като място за срещи. Красиви жени са се навъртали около художниците за да бъдат рисувани, като замайвали главите на мъжете, които денонощно се щурали нагоре-надолу по стъпалата.
На другата сутрин, с малко мускулна треска за някои от нас, но максимално презаредени хванахме автобуса до Базиликата Свети Петър (Basilica di San Pietro). Тръгнахме възможно най-рано заради километричната опашка която очаквахме, но слава богу движеше се бързо.
„Свети Петър“ е най-известният паметник на ренесансовата архитектура. Намира се на площад Свети Петър – Ватикана. В нея е погребан и самия Свети Петър, който е бил един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, и е първият римски папа. През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Бронзовата статуя на свети Петър е част от старата църква. Статуята е от 13 в. В едната си ръка светецът държи ключовете – символ на авторитета, даден му от Исус Христос, а с другата благославя. Изкачвайки се на купола на базиликата се открива гледка към вечния град. За да се изкачим има 2 начина: по стълбите или с асансьор от дясната страна на базиликата за който има опашка и струва около 10 евро. Той обаче стига само до второ ниво и после има около 320 стъпала на горе. Базиликата е разделена на 3 нива, а до последното се стига по тесен коридор с вити стълби (Охлюва на Св. Андреа). Аз лично се качих само второ, тъй като коридора не беше за мен. Колкото по нагоре стигаш ставаш все по тясно и по тясно. Добре, че го пропуснах защото тръгнеш ли веднъж, няма връщане назад, трябва да се качиш до горе и да слезеш от другата страна, а за моята фобия това щеше да е убийствено.
Има общо 551 стъпала от долу до върха. Няма как да дойдеш в Рим и да не посетиш това място. Уникално е. Колеги ми казваха, че не може да се опише с думи и са прави. Влизаш вътре и ти спира дъха. Колкото и да си слушал за него, влезеш ли , няма как да останеш безразличен.
Опитах се да вляза и в криптата, но още първите 2 метра получих паник атака и се върнах назад, та за там не мога да разкажа.
Не ни се тръгваше, но ни предстоеше прекрасна и вълнуваща среща с леля на мъжа ми с която съм си говорила много пъти, но не се бяхме виждали. Тя дълги години живее в Рим и ни заведе в много добро местно ресторантче.
Спагетите ни сервираха в пита от пармезан, тирамисуто го направиха пред нас, всичко беше невероятно вкусно и горещо препоръчвам ресторантчето.
Времето мина неусетно, но имахме още набелязани места за днес и тръгнахме с метрото до Пиаца дел пополо - площада на народа. Намира се на северната порта на Рим. Този
площад е бил първата гледка на всички пътуващи, идващи в Рим, бил е и място за публични екзекуции до 1826
г. На изток води по изключително красиви стъпала към градините на Villa
Borghese; на запад е фонтанът на Нептун; на юг пък се разклонява към три
улици,а между улиците са разположени две църкви-близнаци. Трите улици водят в
три различни посоки. Централната Via del Corso ще ви отведе към историческия
център на Рим (Piazza Venezia). Дясната Via di Ripetta ще ви изкара на брега на
Тибър, а лявата Via del Babuino отива директно до Испанските стъпала.
Тръгнахме към Пантеона, през испанските стълби. Пътят ни отново мина през фонтана ди Треви. Направихме още малко снимки разбира се.
Пантеона - построен е като храм за почит на боговете. Той е единствената непокътната древна сграда, успяла да устои на разрушителното действие на природата. Направен е със смес от варовик и вулканична пепел. Той е сред най големите инжинерни достижения на античността, достигнали до наши дни. Има статут на свещено място.
Този храм е последният голям архитектурен проект на вече 86 годишния Микеланджело. Една звездна сватба се случва 1896 година, между принцът на Неапол и бъдещ крал на Италия - Виторио Емануил III и принцесата на Черна гора - Елена. Базиликата е уникална със слънчевия часовник с прилежащата му звездна карта, разположен на пода,на възраст около 300 години и построен по линията на меридиана. Целта на неговото изграждане е една проверка, с която трябвало да се провери истинността на Грегорианския календар. Тук е и един от най-големите органи в света.
Излизайки от базиликата в средата на площата се намира Фонтана на Нимфите с много пищни женски фигури.
_-_Facade.jpg)
За Колизеума имаше опашка, но вървеше много бързо, не сме чакали повече от 15 минути.
Много странно ми беше усещането вътре. Не мога да го опиша, трябва да се усети.
Ватиканът е независима градска държава, разположена в сърцето на Рим, управлявана от папата. Той е център на властта на Римокатолическата църква и е най-малката държава в Европа. Общата ѝ площ е 0,44 km², а вътре в стените ѝ живеят около 1000 души.В тази малка държава живее папата, в Апостолическия дворец, заобиколен от красиви градини. Ватиканските музеи са огромен музеен комплекс, част от Двореца на Ватикана. Състои от 11 музея, с 5 галерии и около 1400 зали и параклиси, които приютяват колосалната колекция от произведения на изкуството на римските папи. В Галерия на картите са представени 40 топографски карти, изобразяващи владенията на Италия и Църквата през 80-те години на XVI век.
Най-голям интерес предизвиква Сикстинската капела. Тя е служела за личен параклис на римските папи. Тук до днес заседава Конклавът на кардиналите при избора на нов папа. През 1508 г. Микеланджело изписва тавана на капелата, чиято площ надвишава 3000 кв м. Основна тема е историята на човечеството преди Христос и Сътворението на света. Открояват се сцените на сътворението на Слънцето, Луната, Адам и Ева, отделянето на водата от земята, на мрака от светлината, първородния грях, изгонването от Рая, жертвоприношението, пиянството на Ной и др. 20 години по-късно, папа Климент VII поръчва на Микеланджело да изографиса и „Последния съд”, една от най-красивите му творби.
На около 20 мин. ходене със средно темпо, се намира Замъкът Сант Анджело. Първоначално е построен като гробница за римския император Адриан през 135 г. от самия него. В крайна сметка този мавзолей е превърнат във военна крепост, която защитава Рим през Средновековието. От тогава насам е служил като папска резиденция, затвор през епохата на Ренесанса, а сега – като един от музеите на Рим. От замакът по посока на Ватикана, тръгва мост с дължина около 800 м. който служел за бягство на папите. Гледката от върха му е невероятна. – В понеделник не работи!
До замъка са и внушителната сграда на Върховния касационен съд и Piazza Cavour. Там се намира и Teatro Adriano.
Взехме багажа и отидохме на спирката. Оказа се че няма автобус за летището. Времето напредваше и единствения вариант беше да хванем такси. И тук поредния проблем, в Рим такси не спира на улицата за качване, а само на определените за това места. Тръгнахме към мястото и поредния шок, на опашката имаше повече от 100 човека. Вече си мислех, че ще трябва да звъня на мъжът ми да идват с брат ми да ни прибират с колите и взе, че ни дойде реда. Цената до летището е фиксирана и излезе колкото на идване с автобуса. Въпреки задръстването стигнахме на време за полета, събрали много спомени и малко тъга, че нашата римска приказка свършва.
