Мечти и още нещо...

Зимата на 2019, седя и си пиша с моя приятелка която живее в Берлин. Покани ме на гости и на мен нали не ми трябва много. Проверих за билети, оказа се че има изгодни за началото на март. Мъжът ми по това време разглеждаше он-лайн камерите от Боровец и ми каза, че ще ходи на ски . Аз му отвърнах, че пък заминавам за Берлин. Явно си е помислил, че се майтапя, защото след няколко седмици като му казах, че няма да пътувам с него и децата за 3-то мартенските празници, защото на другия ден летя за Германия се изненада и каза: "Значи за празниците аз на село, ти в Берлин" . Много се смяхме и още ме майтапи понякога, но аз съм си такава - решенията ги вземам бързо особено като става въпрос за пътуване.

И така в събота на 02 март си взех една раничка и тръгнах към летището. Вълнувах се, защото Германия беше от тези страни които мечтаех да посетя. Пристигнах късно вечерта. Приятелката ми ме чакаше на летището. Нямах търпение да видя всичко. Още с първите стъпки се впечатлих от подлеза към метрото.

Вечерта, не можем да се наприказваме. На другия ден приятелката ми трябваше да ходи на работа и се разбрахме да се разходя сама из района. Времето беше малко мрачно, но това нямаше как да ме спре. Тръгнах към Gärten der welt (градините на света). Като дете съм учила немски 8 год, но всичко съм забравила или поне така си мислех. Не знам как си спомнях някой неща като чета надписите. На входа на градините прочетох , че билета през зимата и този през лятото имат 2 евро разлика. Беше леко мургава продавачката и ми поиска сумата за летен билет. Не исках да се занимавам и да си развалям настроението, но се учудих малко. Както и да е . Вътре имаше градини от цял свят , много приятно , но наистина е място което би било по добре да се посети през лятото, когато всичко е цъфнало.

И докато си вървях из градините видях, че има лифт за един хълм на който също имаше градини. Веднага си помислих, че трябва да ги разгледам. Времето ставаше все по гадно и докато бях в лифта взе че заваля, изведнъж задуха силен вятър. Кабината започна да се люлее на ляво - на дясно. Хем ме хвана страх , хем ми стана смешно. Да дойда в Берлин и да вземе да се откачи лифта, не може да съм чак пък такъв карък. Спря горе на хълма , но реших да не слизам, защото с този силен вятър, ако спрат лифта , ще трябва да слизам пеша, а незнам в кой край ще ме изведе пътеката, затова за секунди взех решение, че ще се врътна до другата спирка и като обърне ще се прибера там откъдето тръгнах. Е голяма грешка. Вятъра се усилваше все повече и кабината се клатеше като детска люлка. Защо не слязох още на хълма и не хванах кабинката за обратно , така и нямам обяснение. За да не изпадна в паника звъннах на мъжа ми да си говорим , ама смея ли да си призная, че ме е страх. Ще има да ми се смее после. След около 20 мин. в посока най-накрая пристигнах в началната точка и изпитах огромно облекчение.

Прибрах се в апартамента. Прекарахме си много добре, две сродни души. Вечеря , бира и смях. Какво повече му трябва на човек след такава разходка.

На другата сутрин тръгнахме двете да разгледаме забележителностите. Имаше слънце, но отново духаше силно на моменти.

1. Weltzeituhr - Световен часовник (показва текущото време в 148 града на Земята, вкл. и в София)

2. Берлинска телевизионна кула (368 m)

Някои от символите на Берлин

И докато си се разхождаме и се чудех дали да се кача на кулата или не , се появи ураганен вятър. Започна да събаря маси , столове , саксии , велосипеди... е няма как да се кача в това време , представих си че ще се залюлее докато съм горе и не исках да си го причиня. Макар че кулата е там от 1969-та и е удържала много бури, но все пак реших да не рискувам. Започна и да вали. Тъкмо време да си хапнем.

След вкусния обяд , продължихме разходката си към кметството на Берлин и фонтана на Нептун (Neptunbrunnen).

Бях като "отвързан с картечница" исках всичко да видя и всичко да снимам.

Berliner Dom – най-голямата катедрала в града

Altes Museum

Schlossbrücke - Schloss Bridge

Старата национална галерия

Река Шпрее

Brandenburger Tor - Бранденбургска врата

Райхстага

Западен Берлин - много ме впечатли, все едно че се пренесох на друго място. Странно как един град може да бъде толкова различен.

Kaiser-Wilhelm-Gedächtnis-Kirche - Мемориална църква „Кайзер Вилхелм“ Емблемата на западен Берлин и Втората световна война!

След дългата разходка , отидохме да вземем една българка, приятелка на моята приятелка и решихме да хапнем в едно турско ресторантче. Поръчах си кюнефе за десерт и бях много приятно изненадана, че са го приготвили по начина по който го ядох в Турция и се влюбих в него. В приятна компания времето лети неусетно.

На другия ден имах време за пазар и след това трябваше да се връщам обратно.

летище Шьонефелд

Едва успях да си натъпкам багажа след пазаруването и явно съм изглеждала съмнително, защото ме отделиха за проверка на летището. Това ме позабави, а времето напредваше и за капак полета за София - на един от последните изходи. Имах чувството, че два километра вървя, а летището няма край, та се наложи и да потичам малко. Важното е че преживях поредното приключение и днес си спомням с усмивка за Берлин.

През 2018 и 2019 имах удоволствието да прекарам по една седмица в Гърция на море. 2018-та беше първото пътуване на малките в чужбина и те много се вълнуваха. Беше им странно, че не разбират какво говорят хората. Прекарването със семейството ми може да се определи с една дума "щастие". Това е от онези моменти в които искаш времето да спре.

И преди бях ходила в Гърция, но не и на море. Първото нещо което ми направи впечатление е , че отиваш на плаж и има къде да спреш с колата си, охледахме се на кой да платим, но се оказа безплатно (така беше и на другите плажове).

Второто нещо - прословутите чадъри и шезлонги. Можеш да ги ползваш, но трябва задължително да си поръчаш нещо за 5 евро на човек. В нашия случай : пица и шейк. Хем си хапваш хем си на сянка.

Това което не ми хареса много са камъните по плажа, във водата като минеш около два метра навътре е пясък, но затова пък морето е кристално чисто.

Едното селце което посетихме е Неа Потидея. Много ми хареса. Някак приказно и романтично. Около селцето има крайбрежни пътеки. Потидейския канал го разделя на две и единствено мост свързва долната част от ръкава с Гърция. Чрез канала се свързват Солунския и Торонийския залив. Покрай него има множество лодки. В селцето има и малка сладкарничка от веригата Lemoni Bakery. Уникални вкусотии.