2020та февруари. Реших, че е крайно време да видя лалетата в Истанбул, освен град на два континента е известен и като градът на милионите лалета. Обхваща пролива Босфор и се намира както в Европа, така и в Азия, с население от над 15 милиона жители. Много пъти съм минавала през Истанбул, но не бях разглеждала забележителностите му. Попаднах на добра оферта. Организирах групата и на 02 април трябваше да пътуваме. Да ама не. На 13 март живота ни се преобърна заради корона вируса. В края на април получихме ваучери с период на валидност година и половина. В началото на май 2021ва отново решихме че е дошло време да видим лалетата. След цяла година ограничения вече нямахме търпение. За съжаление точно тогава обявиха пълен локдаун в Истанбул и отново се отказахме. В началото на септември от третият път най после късмета беше на наша страна и тръгнахме по женски - аз, една приятелка, дъщеря ми и нейната дъщеря (междувременно мъжката част се беше отказала от пътуването).
Пристигнахме много рано сутринта в Истанбул. Оставиха ни в едно хотелче. Имаше две момчета на рецепция , единия си спеше непробудно на стола, а другия не знаеше никакъв език освен турски. Трябваше да изчакаме 2-3 часа за да ни настанят. Към 8 се появи човек от агенията и ни заведе в съседен хотел, който изглеждаше много по добре и персонала беше любезен.
Самият хотел се намира в квартал Фатих или по известен като района на Лалели. Той е в непосредствена близост до Капалъ Чарши, Св. София, Синята Джамия, Топ капъ, Египетският пазар и други интересни туристически забележителности.
Към 9 тръгнахме заедно с групата на пешеходна обиколка. Първата ни спирка беше на площад Баязид. След това посетихме и Капалъ чарши, с намерение че след организираните дневни екскурзии, ще се върнем за да пообиколим на спокойствие. Пазарът е построен през 1455 г. от византийците и в превод означава "покрит пазар". Има повече от 3600 магазинчета и дюкяни.
От там продължихме към площад "Султан Ахмет". Там са две от най емблематичните сгради за Истанбул, а именно джамия Султан Ахмет или по известна като Синята джамия, както и Света София, която до 2020г. беше катедрала-музей, но в момента и тя е джамия.
Синята джамия
Света София
На площада се намира и Хиподрума, на който са запазени древните обелиски и колони от византийския период.
Тук е и немската чешма, украсена отвътре със златна мозайка.
След като разгледахме, седнахме да си починем малко на площада, наслаждавайки се на вкусните им симити. След малко групата отново беше на лице и тръгнахме към Топкапъ сарай. Тази красота трябва да се види непременно, ако си в Истанбул. Дворецът „Топкапъ“ е построен по заповед на султан Мехмед II
Фатих (Завоевателя). Първоначално се нарича Нов сарай
на принца (Сарайъ Джедиде Амире), но поради големите топове около портата
получава от народа името Топкапъ сарай.
Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има изглед към Босфора. Той е и най-посещаваният музей в Истанбул.
След построяването на двореца Долмабахче сарай през 1856 г. в Топкапъ, продължават да живеят само жените на починалите
или свалени от престола султани.
Насладихме се на прекрасните гледки, но и вече бяхме много уморени, особено момичетата. Седнахме да пием чай и стана време за молитва , на децата им беше много интересно, че ходжата се чуваше из целия град.
Девойките видяха Mcdonalds
и нямаше как да го подминем. След кратка почивка в хотела, пообиколихме магазинчетата и седнахме да хапнем дюнери. Бяха много вкусни.
На другата сутрин ни очакваха още интересни места за разглеждане. Започнахме от българската църква Свети Стефан,която е изветна като Желязната църква, тъй като е направена от готови железни елементи. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към залива Златният рог, и има 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка. Наречена е Свети Стефан, на името на Стефан Богориди, който през 1849 година подарява
за български черковни нужди голям двор с три постройки, намиращ се на самия бряг на Златния рог. В момента в района се намират едни от най скъпите имоти в Истанбул.
Заредени с положителни емоции се качихме на автобуса, който ни остави близо до хотел Пера Палас. Хотелът в който в стая 411 през 30-те години на ХХ в. Агата Кристи пише романа си Убийство в „Ориент експрес“. В този хотел е и любимата стая 101 на Мустафа Кемал Ататюрк, която е оставена точно такава, каквато е била по негово време, и днес е превърната в музей.
От там по тясна уличка тръгнахме към кулата Галата. Тя е една от най-забележителните постройки на Истанбул,с цилиндрична форма и 61м. височина.
Не се качихме на нея , може би следващият път. От там тръгнахме към бул. Истиклял по живописни улички с много изкачване.
По пътя имаше много сладки изкушения
.....и котки, които се разхождаха навсякъде (не знам дали остана непогалена котка в Истанбул)
Видяхме най-краткото метро в света: 573 метра дължина, само две станции. Има и други които претендират за това с по една спирка, но определено са по дълги.
Еднопосочно пътуване отнема около 2 минути. Метрото е с голям наклон.
И ето го, както го наричат Истиклял авеню, нещо като нашата Витошка. Дълга около 2 километра уличка по която са разположени бутици на най-големите световни марки, уютни кафенета, популярни клубове и дискотеки, модни ресторанти и хотели. Тук са и посолствата на Франция, Гърция, Холандия, Русия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Името в превод означава "Независимост".
Символът на пешеходната улица е автентичният трамвай „Носталгия“, който за пръв път тръгва на пътешествие през далечната 1871 година.
В една от преките посетихме и кафенето на една българка, която ни направи автентично турско кафе.
Малко след това се отправихме за разходка с корабче по Босфора. Минахме и покрай стадиона на Бешикташ.
Срещу стадиона се намира часовниковата кула на двореца Долмабахче,тя се нарежда сред най-уникалните забележителности на Истанбул. Както и самия дворец, който видяхме само от вън от корабчето.
Нямахме търпение за корабчето. Задължително трябва да се изживее това приказно пътуване. Гледките са уникални, ама наистина уникални.
Дворецът Долмабахче
Девойките развълнувани, че вече са на азиатска земя.
След дългата разходка се подкрепихме с любимото ми кюнефе. Според мен още едно от задължителните неща в Истанбул. Е имаше и пица с биричка.
И както всяко хубаво нещо и нашето пътуване е към своя край. След посещение в кожена фабрика и завода с вкусотийте на Koska тръгнахме към Одрин. След задължителния пазар и похапване на дюнери, разгледахме и известната джамия Селимийе. Построена в периода 1568 – 1574 от османския архитект Синан в чест на султан Селим II. Счита се за най-високото архитектурно постижение на Синан.
