No 18 Танзания - Занзибар

 Докато си почивах от дългите разходки в Истанбул, получих телефонно обаждане от брат ми, че в момента самолетните билети за Занзибар са много изгодни и дали искам да ходя с тях. Хем ми се ходеше много, хем не ми се оставяха децата за толкова време. Започнаха едни размисли. Докато се колебаех брат ми предложи да взема и децата с мен. Да ама пак драми, Бети иска, Ицко - не. В крайна сметка трябваше да взема бързо решение и желанието надделя. На 5 ноември 2021 год. се сбъдна още една от мечтите ми: Да посетя екзотичен остров. 

Занзибар е остров , разположен в западната част на Индийския океан. Той е част от Танзания. През 1964 г. Занзибар и Танганайка се сливат в нова държава Танзания, като името е образувано от първите срички на съставилите я бивши държави. Танзания се намира в източна Африка. Занзибар включва два основни острова – Пемба и Унгуджа. В Занзибар официалните езици са суахили и английски. Температурата в Занзибар целогодишно е между 25 и 32 градуса. А водата направо "чай" както обичаме да казваме. Тъй като острова е много близо под екватора, денонощието му целогодишно е 12 часа ден и 12 часа нощ. 

Групата ни беше голяма, около 30 човека на възраст от 1 до 71 години. Полетът от София до Букурещ за да се качат още пътници. От там до Доха (Катар) и от Доха с прекачване до Занзибар. Летището в Доха ме впечатли с размерите си.

Самолета от Доха до Занзибар също беше внушителен.

Пристигнахме рано сутринта на летището. Пътя от София до Занзибар с престоя продължи около 13 часа. Бяхме с маски докато минахме паспортната проверка и после дойде усещането за свобода. Няма маски, усмихнати хора наоколо и жега. Рано сутринта над 20 градуса.

На летището обменихме пари иииии станах милионерка за няколко дни. 

Отиваш с няколко банкноти, а си тръгваш с половин плик.

Мястото на което отивахме се казва Paje, намира се на югоизточния бряг на Унгуджа. От летището до там има около 50-60 километра, но пътя е много тесен, няма никакви правила и знаци и постоянно се разхождат пешеходци и животни. Движението е на обратно както казваме ние. Пътуването продължи около час. Къщите покрай които минахме изглеждаха бедно и повечето нямаха стъкла, пред някои от тях имаше хора, които събрани на групи гледаха телевизия. Имаше и такива които си работеха нещо. Пред някои от къщите имаше японски джипове и много от младежите бяха с модерни телефони. Явно хората имаха други приоритети и как изглежда домът им е най-малкия им проблем. Все пак имаше и хубави къщи.

И най-накрая пристигнахме в рая. Контраста беше много голям.

Нямах търпение да видя и да снимам всичко. С огромно удоволствие седнах да изпия едно кафе на брега на индийския океан, под екватора на повече от 10 000 километра от дома.

Майка ми  и дъщеря ми споделиха този момент с мен. Бях много щастлива, че и двете имаха възможност да се насладят на всичко това и малко тъжна, че любимите ми момчета не бяха с нас. 

Настаниха ни в много приятни къщички около басейна. Стаята ми се стори нормална, но за банята с тоалетната отначало малко се ошашках, защото си бяха отвън обградени с бамбук и растения.

Всеки ден леглата ни бяха оправени и украсени със свежи цветя и листенца грижливо подредени. Това ми доставяше много приятни емоции.

добре дошли

В Занзибар всичко става pole pole (бавно, по полека). Бързо се наложи да свикнем с това. 

Поръчаш си кафе с мляко , след 10-15 мин ти носят кафето и се връщат за млякото. И пак чакаш, а те ти се усмихват и не могат да разберат защо се дразниш, като все пак имаш кафе с мляко. 

Когато се разхождах наоколо постоянно ме поздравяваха и питаха има ли проблем, защото не съм свикнала да вървя усмихната като тях. Но след като те попитат няма как да не се усмихнеш и ти.

Много интересно за мен беше да видя прилива и отлива. За часове водата се вдигаше и ставаше дълбока до кръста и после се отдръпваше и едва покриваше глезените. Тогава може да вървиш много навътре в океана. И така до следващия ден. Плажа е уникален с много ситен пясък, който по скоро е като брашно. Даже при отлив по плажа се движеха и превозни средства, защото ставаше много твърд. Както казах точно като намокрено и засъхнало брашно.

На брега на океана духаше вятър постоянно, а в момента в който се отдалечиш от него, става като във фурна, затова си правех разходки по брега и бях много впечатлена от местните крави, които се наричат зебу. Както каза дъщеря ми "мамо виж, крава-камила''. Подобно на камилата, зебу има една или две месести гърбици, които служат като хранително и водно депо. Отначло ми беше странно какво точно правят на самия бряг, но после се сетих че най-вероятно и те бягат от жегата и търсят прохлада.

През 19 век Занзибар е бил един от световните центрове на търговията с роби, но в момента той е един от най-богатите острови в Африка.

На острова има ресторантчета с кухня от цял свят. Ние наблягахме на вегетарианска и морска храна. А плодовете им, особено ананаса и мангото са най вкусните на света.

(снимка от приятел)

Разходихме се до Стоун таун (Каменният град) или Мджи Мконгуе (от суахили Стар град). Уличките към пазара са като лабиринт - тесни и объркващи, но  с много магазинчета. 

На пазара има изобилие от подправки, зеленчуци, плодове, риба и много други неща. 

Стоун таун е част от град Занзибар който е столица на Занзибар. Това е родният град на Фреди Меркюри. Къщата в която е роден, днес е музей.

 

Градът е много контрастен като всичко останало в Занзибар.

В Занзибар моята дъщеричка си намери приятелчета. Много беше впечатлена от животните на острова. Мен ме беше мъничко страх, но тя се забавляваше истински.

 

Маймуните се разхождат свободно и в началото се стрясках като ме доближат. Голям шок беше за мен като отворих вратата на банята , и в/у мивката седеше маймунка, която държеше стъклената чаша с една ръка, а с другата ядеше цветето с което бяха украсили. Както писах малко по горе, банята си беше отвън, оградена с бамбук. За миг си представих как ще изпусне и ще счупи чашата, но тя просто си дояде цветето, остави чашата и с доволна физиономия си тръгна. Адреналин на макс. 

В Занзибар се срещат основно два вида маймуни - червен колобус и син гвенон. И двата вида са застрашени. На острова се намира парк Джозани или Йозани (Jozani) в който живеят по голяма част от маймуните както и други животни и редки растения. Води се парк, но по скоро си е чиста джунгла. 

Острова предлага и други забавления. По плажа се разхождат масаи, които предлагат ръчно изработени сувенири. Масаите са африкански полуномадски племена обитаващи основно Кения и Танзания. Преди да ги снимате обаче, задължително трябва да им поискате разрешение. В противен случай , реакциите им могат да бъдат непредвидими. 

Малката пробва падъл борд. Като за първи път се справи чудесно.

По плажа имаше жени които обикалят и правят плитки. С това си изкарват прехраната. Водят и децата си с тях. Аз не исках плитки, но и предложих да и дам същите пари за да ги снимам. Жената с радост прие. После поиска да види снимката и ми благодари. Малкото е много сладко. 

Има и други жени които правят рисунки върху ръцете. Не знам каква точно е боята, но издържат около 2 седмици

Опитахме кокосов орех, аз не бях особено впечатлена, но пък местната бира ми хареса определено. 

Видях и някакво красиво и странно за мен цвете , което имаше много приятен аромат.

Докато се разхождах по плажа , попаднах на местно пазарче . Краят на почивката ни наближаваше и купих още сувенири и подаръци за близките ми.

Още нещо което ме впечатли. Разположението на луната. Заедно със звездите ми се струва че са много по ниско отколкото по начина по който ги виждаме от България

Направих повече от 700 снимки , има много какво да се види и ми беше наистина трудно да подбера само малка част от тях. 

 

На тръгване реших че непременно ще донеса на моите момчета да опитат всуса на местните плодове. Взех ананас и манго. За малко да ми таксуват свръх багаж на самолета , но си заслужаваше. Исках да занеса колкото се може повече от Занзибар у дома......