Около нова година ми беше толкова натоварено в работата, че се чудех как ще издържа до почивката. И тогава ми звънна моя приятелка: "Зузани, нали знаеш, че тази година правя 40, а те не се празнуват и ще трябва да измислим нещо. Помниш ли колко хубаво си изкарахме в Лондон." - Едва ме нави . Започнахме да гледаме за изгодни билети и 2-3 дестинации си бяха направо без пари. Докато се чудехме коя да изберем, ми звънна друга приятелка да пием кафе. Споделих и с какво се занимавам цяла сутрин и тя също прояви интерес. С нея пък си изкарахме супер в Истанбул. На другия ден вече имахме резервирани билети за Бари.
И като се започнаха едни премеждия. Аз се разболях. Тъкмо се оправих и малкият ми син си счупи глезена. При едната ми приятелка, проблеми с роднини. На другата точно седмица преди пътуването се разболя детето и ги приеха в болница. Слава богу в сряда ги изписаха и в петък сутринта потеглихме. Имах чувството, че ще отменят полета. Отпуснах се едва когато седнах в самолета.
Бари ни посрещна слънчев. Потърсихме превоз от летището до града. Имаше два варианта: с влак и с автобус. Избрахме влака, за 5 евро и след 15 мин. пристигнахме на централната гара. Имахме чувството, че сме на гарата в Бургас, като застанем с лице към нея.
Хотела ни се намира на 3-4 мин. от гарата. Настанихме се набързо и поехме към първата забележителност която ни беше в програмата. По пътя минахме през много приятна градинка и фотосесията започна 😆
1 Teatro Petruzzelli - четвъртият по големина театър в Италия. Датира от 1903 г., когато е построен от семейство Петруцели. Вътрешната украса е изработена изцяло от чисто злато. Освен за опера и балет, сградата се ползва и за големи концерти - сред световните звезди, изнасяли концерти в нея, са Франк Синатра, Лайза Минели и Лучано Павароти.
От там минахме покрай централната банка и малко след това се показа забележителната и много красива сграда на Teatro Margherita – това е един от историческите театри на Бари. В момента е в процес на реставрация. Скоро театърът ще бъде превърнат в музей за съвременно изкуство. Построен, за да замени Varietà Margherita, дървен театър, открит на 5 септември 1910 г., който бил обект на ожесточена критика както от местни предприемачи, така и от семейство Петруцели, който видяли в него потенциален конкурент.Театърът е построен между 1912 и 1914 г. близо до старото пристанище на Бари, върху стълбове, за да избегне пакта, подписан между град Бари и семейство Петруцели, според който общината се ангажира да не строи други театри на територията на общината.Тъй като е изцяло заобиколен от вода, театърът е свързан със сушата чрез кей. Тържественото откриване на театъра е на 22 август 1914 г. Театърът е повреден по време на Втората световна война.
Пицарията L’Antica Pizzeria da Michele за която ни бяха разказвали наши познати се намира съвсем близо до театъра и нямахме търпение да опитаме италианските пици. Тя е на главната улица, но входът и е леко отстрани. Наистина правят вкусни пици и са големи, така че една би могла да стигне за двама. Едната пица ни сервираха със запален огън отгоре. Аз опитах Montanara Fritta, много добър избор се оказа.
След като хапнахме се отправихме към Castello Svevo. Той е нормански замък в перфектно състояние. Издигнат е през 1131 г. от краля на Сицилия Рожер II. Ровът, който
го обикаля от всички страни освен откъм морето, е запазен и до днес.
От там по тесните улички се отправихме към Basilica Pontificia San Nicola.
Внушителното здание е на почти 1000 години и блести на слънце със златния
си купол. В криптата на храма се съхраняват мощите на Свети Николай Мирликийски
Чудотворец, пренесени (откраднати) 1078 г.
от гр. Мира от търговци на зърно, докато в района имало размирици и
хората били скрити в планините.
Не успяхме да влезем , тъй като вече беше затворено. Минахме през една арка и от там излязохме отново на крайбрежната алея Lungomare. Вечерта беше много приятна за разходка. Стигнахме уморени до хотела, но доволни.
На другата сутрин ни предстоеше пътуване до Алберобело. Отидохме до автобусната спирка и помислихме че сме изпуснали автобуса за 2 мин, в последствие се оказа, че не е било така, но кой да знае. Следващият автобус беше след 2 часа и решихме докато чакаме да се разходим до руската църква. Не успяхме да влезем защото беше затворена.
Имаше време да пием и по кафе, момичето от кафето, чу че говорим на български и много ни се зарадва. Оказа се рускиня. Кафето превъзходно.
Последната сутрин минахме през малка пекарна в която имаше невероятни вкусотиики. Кафето оставихме за една сладкарничка която видяхме предната вечер.
Сладкарничката се казва Jérôme Chocolat. Изключително приятна и кокетна. А сладкишите им ........не могат да се опишат с думи, трябва да се опитат.
И понеже след двете закуски се бяхме натъпкали порядъчно , тръгнахме отново към стария град да поизгорим малко калории.
Качихме се до до Il Fortino di Sant'Antonio - древен бастион от 14ти век. Крепостта е на два етажа, ние излязохме на втория. Елегантната фасада от осемнадесети век с прост портал, затворен между две внушителни плочи. Фортът Сан Антонио е построен през 1440 г. по заповед на принц Джовани Антонио дел Балцо. Той е разрушен от жителите на Бари и по-късно възстановен през 16 век по заповед на Изабела Арагонска.
Наближаваше време да освободим хотела и тръгнахме на там, минавайки през лабиринта от тесни криволичещи улички.
Имахме поне още 3 часа на разположение и решихме да се върнем на Lungomare и от там ако успеем да стигнем до плажа.
Пристигнахме на летището. Оказа се че за да влезем трябва да си маркираме билетите които бяхме купили за влака. Вътре доволни, че всичко е наред, преживяхме нов стрес. На таблото пишеше че полетът за София е 16.30, а на билета ни 17.30. Качихме се към посочения терминал и отидохме да попитаме на информация. "Каката" ни се скара, че не гледаме таблото и ти да видиш, тук си пишеше 17.30. Явно долу беше объркано нещо.
