Алберобело - най приказното място на което съм била. Просто различно. Да много е комерсиализирано и все пак е прекрасно. Алберобело означава буквално Красиво дърво. Градът е известен със своите многобройни къщи наречени трули. Това добавя градчето в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Та тръгнахме от Бари в 10.15 с автобус за 5 евро билетчето, купено от магазинчето на спирката. Пътувахме около час и 15 минути. В автобуса бяхме 90 % българи, 2-3ма азиатци, 2ма индиици и 2ма италианци. Усещането беше много странно.
Нямахме търпение да разгледаме всичко наоколо.
Децата обаче бяха гладни и трябваше да поотложим малко разходката. Харесахме си бистро Пиерино. Опитах най-вкусната лазаня и божествено Тирамису. Собственика дойде да се снима с нас, след като видя колко харесахме храната му. Цените бяха прилични, макар и малко по високи от Бари.
След вкусния обяд, тръгнахме по уличките на Монти. Тук има малко повече от 1000 трули. Това са малки къщички направени от камъни и варовик, с кръгли покриви. Историята им е много интересна. Първите трули са построени през 16 век от местни фермери. Тъй като по това време данъците за къщите са били много големи, фермерите намерили начин да строят къщите си бързо и след това да ги развалят също толкова бързо, когато разберат,че ще се събират данъците. Стените на трулите са дебели около метър за да може зимата да е топло, а лятото прохладно. Сега много от трулите са превърнати в магазинчета, някой са малки хотели, а в други хората продължават да си живеят.
По част от трулите има нарисувани символи. Според някои те пазят жителите от зли сили, но има и друга версия, че са нарисувани допълнително на много по късен етап, за да внасят мистика и по този начин да привличат туристи.
На горе по уличките се излиза до трулската църква Sant Antonio. Сградата е построена в началото на 20ти век.
Продължихме с разходките по тесните улички, доволни и с пълни очи.
Нямаше как да не си изберем по едно Pumo. Това е типичен за Пулия керамичен декоративен
елемент в различни размери, който символизира плодородието и изобилието. Пумо има формата
на розова пъпка, готова да се отвори с благоприятно значение, което се отнася
до плодородието, до семейството, което се ражда и расте, до добри пожелания за
бъдещи събития. Всеки цвят има свое собствено специфично значение, така че
когато купувате пумо изберете внимателно и цвета.
- синьо и светло синьо предизвикват спокойствие, а също така са идеални за появата на бебе или за кръщене на момченце
- розовите са идеални за булки, за раждането или кръщенето на малки момиченца
- черно, червено или бордо е подходящо за младата и модерна двойка с модерен и дизайнерски дом
- жълто или оранжево за майките, които със сигурност ще обичат да поставят пумо в кухнята
- бялото апулийско пумо е идеално за всеки повод и върви много добре в минималистични и напълно бели домове
След Monti тръгнахме към Аia Piccolo. По пътя ни направиха впечатление много странно оформени дървета.
В началото на Ая се намира църквата Св. Козма и Дамян. Вътре много ме впечатлиха восъчните фигури на светците. На едната камбанария има часовник , а на другата слънчев диск.
Времето напредваше, но не искахме да рискуваме с по късен автобус предвид колко много хора дойдоха сутринта. Пообиколихме още малко и се отправихме към автогарата.
Пристигнахме, но се оказа че билетите са свършили за този автобус. Взехме за следващия от автомата на гарата и седнахме в близкото кафене да изчакаме. Италианското кафе - обожавам го. Хапнахме и по още едно тирамису, но този път беше в чашка. По едно време някакво чувство или интуиция, не знам но нещо ме накара да станем и да отидем до автобуса. И добре, че го направихме. Автобуса тръгна 15 мин, по рано. Отново бяхме предимно българи, Местният футболен отбор щял да играе и шофьора караше като наемен убиец. Стигнахме за по малко от час.
Вечерта ни продължи в Бари с приятните емоции които все още ни държаха от приказното Алберобело.
