No 16 Гърция - двойна доза

 Юни 2021. Получих предложение за Гърция, майка трябваше да гледа децата на брат ми и ме помоли да отида и аз с моите за да не е сама. Ицко (синът ми) отначало отказа и поканихме приятелка на дъщеря ми Бети. Нали ми трябва малко по принцип, организирах си всичко за седмица. За всеки случай извадихме декларация и за Ицко за да не се сети в последния момент, както и стана в последствие. Трябваше да тръгваме в четвъртък, а той в сряда се сети че ще дойде с нас. За наш късмет отпаднаха тестовете за деца до 12 год. 3-4 дни преди да тръгнем.  Единственият ми страх беше, че ще трябва да тръгна сама с колата и част от децата и то късно вечерта за да избегнем километричните опашки по границата. За капак този ден даваха свидетелствата за завършването на третокласничките и много се позабавиха с тържеството, та в 19.00 с малко страх и много вълнение тръгнахме. В 21.00 бяхме на границата и след като хапнахме се наредихме на опашката. Минахме за около 20-25 мин. На границата леко подминах гръцкия пост, та се наложи да се върна малко, след като нашия митничар хукна след колата ми. Отпред пък излезе някакъв гръг и междувременно ми взе документите на колата. След като и гърците провериха всичко започхах да се оглеждам за онзи дето ми взе документите. Добре че се появи след 1-2 мин, че тъкмо щях да се притесня. По пътя след това очаквах, че децата ще спят, но те се вълнуваха още повече и от мен. Разчитах на Ицко да ми помага за табелите да не подминем някоя отбивка в тъмното :) . Пътуването беше приятно под звуците на гръцка музика. Малко след полунощ пристигнахме нетърпеливи да се съмне за да започне ваканцията за някои и работата от страхотното място за мен. Добре, че трябваше да работя само два дни за да мога и аз са се насладя на приключението.

Голяма игра падна на това море. Децата се забавляваха много и ние покрай тях.

И снимка с баба

Вечер цялата група се качвахме в колата и си правехме разходки до близките селца.

Естествено времето мина неусетно и след седмица си тръгнахме. Пътувахме рано сутринта заедно с изгрева. 

След месец отново ни се появи възможност да се върнем, но този път част от компанията беше друга.

Малко по бавно минахме границата. Вълнението на децата все толкова голямо. Пак имахме драма от страна на Ицко с пътуването, ще ходя-няма да ходя, но като разбра че братовчедка му ще идва и беше готов.

Този път,  беше по различно. Започнахме да усещаме че децата стават големи. Предпочитаха да се разхождат сами. Имаше дни в които не искаха да идват с нас на плаж . С мъжа ми си говорехме, че най много още   2-3 години и съвсем няма да искат да идват. 

За първа година видяхме нашествие на медузи. Не знам какво се беше случило, но такова чудо не бях виждала.

И пак за първа година видяхме бурно морето в Гърция, обикновено на мястото на което ходим е като тепсия гладко. Даже плажчето беше изчезнало за един следобед.

Използвахме времето да се раходим по брега. 

Видяхме и маслинови дръвчета.

За пореден път се любувахме на прекрасните залези

и на вкусните сладкиши

и както се случва обикновено, хубавите дни свършват неусетно.

No 15 Гърция - Халкидики в пандемията

 Дълго време се чудих дали да пиша за тази година , която по едно време ми се искаше да изтрия от съзнанието си - 2020. Година която ни накара да преосмислим живота и приоритетите си. Година в която преминахме през много смесени чувства , големи надежди и мечти през първите два месеца, както страх за себе си и най вече за близките си в последните два месеца, сблъсквайки се с лично с гадния корона вирус. И все пак това е реалността и независимо дали я отричаме или не , тя е такава.

Отначало решихме , че няма да ходим на море, но децата си дойдоха от село за рождения ми ден и се започна едно мрънкане .... как така лято без море. Имахме реално два варианта. Море в България или отново на любимото ни място в Гърция. Падна голямо чудене, да идем в навалицата или да рискуваме да си направим PSR тест , който ако се окаже положителен за някой от нас , ще си прекараме отпуска в карантина. От друга страна в Гърция ще сме си само ние и няма да го има контакта и лудницата......още в понеделник проверих за тестовете , вторник ги направихме и в четвъртък тръгнахме. Минахме границата за 15 мин. Голям късмет извадихме явно. По ТВ само километрични опашки даваха.

Почивката ни започна със залеза , а през следващите няколко дни успях да се насладя на още по магични гледки.

Това което беше по различно тази година е , че всички трябваше да носим маски докато се разхождаме. Добре , че на плажа и в заведенията не се налагаше да ги ползваме. Гърците спазваха голяма дистанция на плажа от поне 20-30 метра. По същото време на нашето черноморие , заради безплатните чадъри е било голяма лудница. 

Сутрин си похапвахме кекс или палачинки

А вечерите разпускахме с вино и шоколад.

Децата наблягаха на гироси и собственоръчно направени хамбургери.

Любимото ни занимание през деня е къпането в топлото и спокойно море. Децата се впечатлиха от една морска звезда, видяха и морски таралежи , а срещата им с една огромна тъмносиня медуза беше малко стресираща. 

Следобедите са за игра и тренировки в басейна.

Отново посетихме любимата ни сладкарничка и похапнахме сладолед и шоколадово изкушение. За пореден път се удивих колко много пенсионери прекарват вечерите си в заведения , седнали на сладки приказки. шах или кръстословици. Стана ми малко тъжно за многобройните баби и дядовци които не могат да си позволят да седнат в заведение , а какво остава да идат на почивка. Е слава богу не с всички е така, но в повечето случай процента на пътуващите европейски пенсионери спрямо нашите които могат да си го позволят е огромен за съжаление. 

Вечерните разходки ни зареждаха с романтика и положитени емоции.

Преживяхме и най голямата гръмотевична буря. ....... за миг ставаше светло като ден . Малко преди да заминем на море , бяхме в планината и гръмотевица падна много близо до нас. Още не бяхме преживели този ужас и хайде пак. Беше хем интересно , хем страшно.

Накрая си взех за спомен едно розово фламинго свещник , хей така за да си спомням винаги когато го погледна, че в шантавата и изпълнена със страх и неизвестност година е имало и много хубави дни.

No 14 Великобритания - Лондон

„Веднъж да те зарази „вируса“ на пътуването, няма да намериш противоотрова. И знаеш, че ще бъдеш щастливо заразен до края на живота си.“ – Майкъл Палин

Е заразена съм. И така няколко дни след като се върнах от Берлин, децата ме попитаха как е било в самолета и какво е усещането. Замислих се и нямаше как да обясня. Това е нещо което човек трябва да преживее сам. Тогава синът ми ме попита "Може ли да отидем някъде със самолет" Трябваха ми няколко минути да превъртя вариантите. Не исках да рискувам да пътувам с децата сама, където нямам никакви познати, ами ако се наложи да използваме лекарска помощ. Моя английски е на ниво "разбирам, но не мога да говоря". В понеделник споделих с колежката ми и тя каза, че нейният син също много иска да се вози на самолет и че ако измисля нещо с радост ще се присъединят. 

Имам братовчедка която живее в Лондон и често ме кани, но все не можех да се организирам, е явно момента беше дошъл. Звъннах и да ме ориентира за хотел около тях и близо до спирка на метрото.  Проверих за изгодни билети. Трябваше да намеря и кой да ни закара от летище Лутън до града. Свързах се с бившият мъж на другата ми братоведка и той веднага се отзова. Направих подробен план на града и на всичко което искахме да посетим. Като съм с децата всичко трябва да е проучено. Купихме си предварително билети за трите атракции които реших, че ще бъдат най интересни за децата (Лондонското око, Музея на Мадам Тюсо и Аквариума). 

Всичко беше уредено, трябваше само да дойде момента. Дъщеря ми, колкото повече наближаваше времето, толкова повече се разубеждаваше. Не искала да ходи без тати, щяла да се страхува от самолета, ами ако се загуби, не и се ставало в 4ч. за полета и какво ли още не. Реших да не я карам насила и до последно незнаех дали ще дойде. Подредих и багажа в отделна раница, ако случайно се откаже. През нощта ги събудих и я питах последно ще идва ли или не. Явно любопитството и надделя, защото се оправи много набързо.

Децата много се впечатлиха от полета, при кацане имахме малко проблеми с малката, но като цяло всичко мина добре. На летището имаше ужасно много хора и трябваше да чакаме на много дълга опашка, повече от половин час. 

Тръгнахме с колата към града и тук преживях лек шок. Понеже съм шофьор на няколко пъти изтръпнах от ужас, защото с това обратно движение все ми се струваше, че сме в насрещното. Особено на кръговото кръстовище и за капак двойно кръгово, като осморка , ходи се ориентирай точно къде да караш. Братовчедкта ни посрещна с любимото за децата (палачинки и сладкиши). После ни заведоха до хотела и трябваше да се разделим, защото тя беше на работа. 

Тръгнахме по план към Британския музей.

Логично беше Лондон да ни посрещне с дъжд, макар и за малко. 

От там се разходихме малко по лондонските улички за да стигнем до " метростанция Площад Ръсел". Направи ни впечатление, че самата метростанция е много стара. Плочките вътре са на повече от 110 години. 

На входа видяхме табела "Това стълбище има 175 стъпала" и поне 20 човека пред асансьора. Решихме да тръгнем по витите стълби и като се започна едно слизане..... няма край. Въртяхме се в кръг и тъкмо си мислехме, че сме долу на перона и пак продължаваше слизането. Започна да ми се вие свят. 

Странно беше усещането да се повозиш на най старото метро в света. 

Сградата на Природо-научния музей се оказа стара и внушителна. Музея и от вън и вътре определено си заслужава да се види. 

От там трябваше да идем до гара Виктория и да продължим към Бъкингамския дворец, но "зелената" и "жълтата" линия на метрото не работеха и се наложи малко да сменим маршрута. Бяхме уморени от среднощното ставане и полета, затова се прибрахме да хапнем и да си починем за да имаме сили за утрешния ден. Децата естествено видяха дюнери и вечерята ни беше ясна. Беше им интересно да си поръчват на английски. 

На другата сутрин след закуска тръгнахме към Бейкър стрийт. От дете харесвам Шерлок Холмс. 

Съвсем близо до там е и музеят на Мадам Тюсо. Много бях слушала за него, но никога не съм си представяла, че преживяването ще е толкова незабравимо и прекрасно. Два часа минаха като миг. Пренесохме се в други светове.

Следващото място което посетихме беше площад Трафалгар. 

От там отидохме да хапнем и хайде пак по улиците. Не успяхме да видим Биг Бен, защото го бяха опаковали за ремонт. Но пък видяхме Уестминстърския дворец и абатството. 

И най накрая стигнахме до Бъкингамския дворец.

А точно пред него е мемориала на Кралица Виктория. 

Наближаваше времето за посещение на Аквариума и тръгнахме през парка St. James. Много красиво място.

Лондонското око

Аквариума

Лондонското око. Място от което се откриват прекрасни гледки. Заслужава си.

Чакахме около 15 мин. което си е направо супер.

След приятната почивка в окото тръгнахме към кораба Белфаст и Тауър бридж. 

 

Лондонската кула

За капак метростанцията от която трябваше да тръгнем, беше затворена. Това си беше изненада. Е върнахме се обратно. В хотела имахме проблем с картата на приятелката ми. Оставихме първо момчетата да се оправят. От вълнение тръгнаха по чорапи. Успяха и бяха много щастливи. 

На другия ден трябваше да тръгваме обратно. Макар и за малко, успяхме да видим много и да се заредим с приятни емоции.