No 17 Истанбул - град на два континента

 2020та февруари. Реших, че е крайно време да видя лалетата в Истанбул, освен град на два континента е известен и като градът на милионите лалета. Обхваща пролива Босфор и се намира както в Европа, така и в Азия, с население от над 15 милиона жители. Много пъти съм минавала през Истанбул, но не бях разглеждала забележителностите му. Попаднах на добра оферта. Организирах групата и на 02 април трябваше да пътуваме. Да ама не. На 13 март живота ни се преобърна заради корона вируса. В края на април получихме ваучери с период на валидност година и половина. В началото на май 2021ва отново решихме че е дошло време да видим лалетата. След цяла година ограничения вече нямахме търпение. За съжаление точно тогава обявиха пълен локдаун в Истанбул и отново се отказахме. В началото на септември от третият път най после късмета беше на наша страна и тръгнахме по женски - аз, една приятелка, дъщеря ми и нейната дъщеря (междувременно мъжката част се беше отказала от пътуването).

Пристигнахме много рано сутринта в Истанбул. Оставиха ни в едно хотелче. Имаше две момчета на рецепция , единия си спеше непробудно на стола, а другия не знаеше никакъв език освен турски. Трябваше да изчакаме 2-3 часа за да ни настанят. Към 8 се появи човек от агенията и ни заведе в съседен хотел, който изглеждаше много по добре и персонала беше любезен. 

Самият хотел се намира в квартал Фатих или по известен като района на Лалели. Той е в непосредствена близост до Капалъ Чарши, Св. София, Синята Джамия, Топ капъ, Египетският пазар и други интересни туристически забележителности.

Към 9 тръгнахме заедно с групата на пешеходна обиколка. Първата ни спирка беше на площад Баязид. След това посетихме и Капалъ чарши, с намерение че след организираните дневни екскурзии, ще се върнем за да пообиколим на спокойствие. Пазарът е построен през 1455 г. от византийците и в превод означава "покрит пазар". Има повече от 3600 магазинчета и дюкяни. 

От там продължихме към площад "Султан Ахмет". Там са две от най емблематичните сгради за Истанбул, а именно джамия Султан Ахмет или по известна като Синята джамия, както и Света София, която до 2020г. беше катедрала-музей, но в момента и тя е  джамия. 

Синята джамия

Света София

На площада се намира и Хиподрума, на който са запазени древните обелиски и колони от византийския период. 

Тук е и немската чешма, украсена отвътре със златна мозайка.

След като разгледахме, седнахме да си починем малко на площада, наслаждавайки се на вкусните им симити. След малко групата отново беше на лице и тръгнахме към Топкапъ сарай. Тази красота трябва да се види непременно, ако си в Истанбул. 

Дворецът „Топкапъ“ е построен по заповед на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя). Първоначално се нарича Нов сарай на принца (Сарайъ Джедиде Амире), но поради големите топове около портата получава от народа името Топкапъ сарай.

Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има изглед към Босфора. Той е и най-посещаваният музей в Истанбул.

След построяването на двореца Долмабахче сарай през 1856 г. в Топкапъ, продължават да живеят само жените на починалите или свалени от престола султани.

Насладихме се на прекрасните гледки, но и вече бяхме много уморени, особено момичетата. Седнахме да пием чай и стана време за молитва , на децата им беше много интересно, че ходжата се чуваше из целия град. 

Девойките видяха 

Mcdonalds

 и нямаше как да го подминем. 

След кратка почивка в хотела, пообиколихме магазинчетата и седнахме да хапнем дюнери. Бяха много вкусни.

На другата сутрин ни очакваха още интересни места за разглеждане. Започнахме от българската църква Свети Стефан,която е изветна като Желязната църква, тъй като е направена от готови железни елементи. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към залива Златният рог, и има 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка. Наречена е Свети Стефан, на името на Стефан Богориди, който през 1849 година подарява за български черковни нужди голям двор с три постройки, намиращ се на самия бряг на Златния рог. В момента в района се намират едни от най скъпите имоти в Истанбул.

Заредени с положителни емоции се качихме на автобуса, който ни остави близо до хотел Пера Палас. Хотелът в който в стая 411 през 30-те години на ХХ в. Агата Кристи пише романа си Убийство в „Ориент експрес“. В този хотел е и любимата стая 101 на Мустафа Кемал Ататюрк, която е оставена точно такава, каквато е била по негово време, и днес е превърната в музей.

От там по тясна уличка тръгнахме към кулата Галата. Тя е една от най-забележителните постройки на Истанбул,с цилиндрична форма и 61м. височина.

Не се качихме на нея , може би следващият път. От там тръгнахме към бул. Истиклял по живописни улички с много изкачване. 

По пътя имаше много сладки изкушения

.....и котки, които се разхождаха навсякъде (не знам дали остана непогалена котка в Истанбул)

Видяхме най-краткото метро в света: 573 метра дължина, само две станции. Има и други които претендират за това с по една спирка, но определено са по дълги.

Еднопосочно пътуване отнема около 2 минути. Метрото е с голям наклон. 

И ето го, както го наричат Истиклял авеню, нещо като нашата Витошка. Дълга около 2 километра уличка по която са разположени бутици на най-големите световни марки, уютни кафенета, популярни клубове и дискотеки, модни ресторанти и хотели. Тук са и  посолствата на Франция, Гърция, Холандия, Русия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Името в превод означава "Независимост". 

Символът на пешеходната улица е автентичният трамвай „Носталгия“, който за пръв път тръгва на пътешествие през далечната 1871 година.

В една от преките посетихме и кафенето на една българка, която ни направи автентично турско кафе.

Малко след това се отправихме за разходка с корабче по Босфора.  Минахме и покрай стадиона на Бешикташ.

Срещу стадиона се намира часовниковата кула на двореца Долмабахче,тя  се нарежда сред най-уникалните забележителности на Истанбул. Както и самия дворец, който видяхме само от вън от корабчето.

Нямахме търпение за корабчето. Задължително трябва да се изживее това приказно пътуване. Гледките са уникални, ама наистина уникални.

Дворецът Долмабахче

Девойките развълнувани, че вече са на азиатска земя. 

След дългата разходка се подкрепихме с любимото ми кюнефе. Според мен още едно от задължителните неща в Истанбул. Е имаше и пица с биричка.

И както всяко хубаво нещо и нашето пътуване е към своя край. След посещение в кожена фабрика и завода с вкусотийте на Koska тръгнахме към Одрин. След задължителния пазар и похапване на дюнери, разгледахме и известната джамия Селимийе. Построена в периода 1568 – 1574 от османския архитект Синан в чест на султан Селим II. Счита се за най-високото архитектурно постижение на Синан. 

No 16 Гърция - двойна доза

 Юни 2021. Получих предложение за Гърция, майка трябваше да гледа децата на брат ми и ме помоли да отида и аз с моите за да не е сама. Ицко (синът ми) отначало отказа и поканихме приятелка на дъщеря ми Бети. Нали ми трябва малко по принцип, организирах си всичко за седмица. За всеки случай извадихме декларация и за Ицко за да не се сети в последния момент, както и стана в последствие. Трябваше да тръгваме в четвъртък, а той в сряда се сети че ще дойде с нас. За наш късмет отпаднаха тестовете за деца до 12 год. 3-4 дни преди да тръгнем.  Единственият ми страх беше, че ще трябва да тръгна сама с колата и част от децата и то късно вечерта за да избегнем километричните опашки по границата. За капак този ден даваха свидетелствата за завършването на третокласничките и много се позабавиха с тържеството, та в 19.00 с малко страх и много вълнение тръгнахме. В 21.00 бяхме на границата и след като хапнахме се наредихме на опашката. Минахме за около 20-25 мин. На границата леко подминах гръцкия пост, та се наложи да се върна малко, след като нашия митничар хукна след колата ми. Отпред пък излезе някакъв гръг и междувременно ми взе документите на колата. След като и гърците провериха всичко започхах да се оглеждам за онзи дето ми взе документите. Добре че се появи след 1-2 мин, че тъкмо щях да се притесня. По пътя след това очаквах, че децата ще спят, но те се вълнуваха още повече и от мен. Разчитах на Ицко да ми помага за табелите да не подминем някоя отбивка в тъмното :) . Пътуването беше приятно под звуците на гръцка музика. Малко след полунощ пристигнахме нетърпеливи да се съмне за да започне ваканцията за някои и работата от страхотното място за мен. Добре, че трябваше да работя само два дни за да мога и аз са се насладя на приключението.

Голяма игра падна на това море. Децата се забавляваха много и ние покрай тях.

И снимка с баба

Вечер цялата група се качвахме в колата и си правехме разходки до близките селца.

Естествено времето мина неусетно и след седмица си тръгнахме. Пътувахме рано сутринта заедно с изгрева. 

След месец отново ни се появи възможност да се върнем, но този път част от компанията беше друга.

Малко по бавно минахме границата. Вълнението на децата все толкова голямо. Пак имахме драма от страна на Ицко с пътуването, ще ходя-няма да ходя, но като разбра че братовчедка му ще идва и беше готов.

Този път,  беше по различно. Започнахме да усещаме че децата стават големи. Предпочитаха да се разхождат сами. Имаше дни в които не искаха да идват с нас на плаж . С мъжа ми си говорехме, че най много още   2-3 години и съвсем няма да искат да идват. 

За първа година видяхме нашествие на медузи. Не знам какво се беше случило, но такова чудо не бях виждала.

И пак за първа година видяхме бурно морето в Гърция, обикновено на мястото на което ходим е като тепсия гладко. Даже плажчето беше изчезнало за един следобед.

Използвахме времето да се раходим по брега. 

Видяхме и маслинови дръвчета.

За пореден път се любувахме на прекрасните залези

и на вкусните сладкиши

и както се случва обикновено, хубавите дни свършват неусетно.

No 15 Гърция - Халкидики в пандемията

 Дълго време се чудих дали да пиша за тази година , която по едно време ми се искаше да изтрия от съзнанието си - 2020. Година която ни накара да преосмислим живота и приоритетите си. Година в която преминахме през много смесени чувства , големи надежди и мечти през първите два месеца, както страх за себе си и най вече за близките си в последните два месеца, сблъсквайки се с лично с гадния корона вирус. И все пак това е реалността и независимо дали я отричаме или не , тя е такава.

Отначало решихме , че няма да ходим на море, но децата си дойдоха от село за рождения ми ден и се започна едно мрънкане .... как така лято без море. Имахме реално два варианта. Море в България или отново на любимото ни място в Гърция. Падна голямо чудене, да идем в навалицата или да рискуваме да си направим PSR тест , който ако се окаже положителен за някой от нас , ще си прекараме отпуска в карантина. От друга страна в Гърция ще сме си само ние и няма да го има контакта и лудницата......още в понеделник проверих за тестовете , вторник ги направихме и в четвъртък тръгнахме. Минахме границата за 15 мин. Голям късмет извадихме явно. По ТВ само километрични опашки даваха.

Почивката ни започна със залеза , а през следващите няколко дни успях да се насладя на още по магични гледки.

Това което беше по различно тази година е , че всички трябваше да носим маски докато се разхождаме. Добре , че на плажа и в заведенията не се налагаше да ги ползваме. Гърците спазваха голяма дистанция на плажа от поне 20-30 метра. По същото време на нашето черноморие , заради безплатните чадъри е било голяма лудница. 

Сутрин си похапвахме кекс или палачинки

А вечерите разпускахме с вино и шоколад.

Децата наблягаха на гироси и собственоръчно направени хамбургери.

Любимото ни занимание през деня е къпането в топлото и спокойно море. Децата се впечатлиха от една морска звезда, видяха и морски таралежи , а срещата им с една огромна тъмносиня медуза беше малко стресираща. 

Следобедите са за игра и тренировки в басейна.

Отново посетихме любимата ни сладкарничка и похапнахме сладолед и шоколадово изкушение. За пореден път се удивих колко много пенсионери прекарват вечерите си в заведения , седнали на сладки приказки. шах или кръстословици. Стана ми малко тъжно за многобройните баби и дядовци които не могат да си позволят да седнат в заведение , а какво остава да идат на почивка. Е слава богу не с всички е така, но в повечето случай процента на пътуващите европейски пенсионери спрямо нашите които могат да си го позволят е огромен за съжаление. 

Вечерните разходки ни зареждаха с романтика и положитени емоции.

Преживяхме и най голямата гръмотевична буря. ....... за миг ставаше светло като ден . Малко преди да заминем на море , бяхме в планината и гръмотевица падна много близо до нас. Още не бяхме преживели този ужас и хайде пак. Беше хем интересно , хем страшно.

Накрая си взех за спомен едно розово фламинго свещник , хей така за да си спомням винаги когато го погледна, че в шантавата и изпълнена със страх и неизвестност година е имало и много хубави дни.