No 5 Турция - Измир (градът на палмите)

Това е градът в който съм виждала най-много палми до сега. Времето - септември 2009, а поводът европейското първенство по волейбол. 

Отбора се класира за финалите в Измир и аз, майка, снаха ми и една наша приятелка , заедно с други фенове тръгнахме със самолет за Истанбул, от там се прехвърлихме на вътрешен полет за Измир. Отново се сблъскахме с проблема на голямото летище. Въздуха ми излезе докато стигнем вътрешни линии, но тъй като вече имах опит с изпускането на полет - дадох всичко от себе си.

 

летището в Истанбул

Хотела се намира на улица близо до морето на която има мнооого, много палми. Усещането е прекрасно. С удоволствие се наслаждавах на гледката от балкона. Затова за мен си остава градът на палмите.
Оказа се, че камериерките в хотела са българки, дошли в града като малки през 89-та. Много ни се зарадваха.

Измир е третият по големина град в Турция. Разположен е на Измирския залив на Егейско море. Има малко повече от 4 милиона население. 

Един от най-забележителните монументи е часовниковата кула, разположена в средата на площада на конака с височина от 25 м.

Парковете и градинките много приятни, тук жителите изглеждат по европейски така да се каже. Почти нямаше млади жени със забрадки. 

Улиците изглеждаха някак подредени и уютни. 

И тук се срещнах с една моя голяма любов - Кюнефето

...толкова много ме впечатли този вкус, не ми се тръгваше заради него. В София опитвах на няколко места, но не беше същото. Добре че след години отидох в Берлин в един турски ресторант за да си припомня тази невероятна наслада отново.

Дойде и време за мачове. Хванахме такси до залата и в таксито  шок, онзи като започна да си пърди без да му пука, че вози четири жени. След като мина шока, започнахме да се хилиме, ама не че нещо се промени. Добре , че залата беше на около 20 мин. от хотела. Слязохме от таксито и се присъединихме към българските фенове и след малко изненада. От една черна лимузина слезе Президента Георги Първанов и ни поздрави. Изключително земен човек. Беше дошъл да подкрепи момчетата и много се зарадва като видя сънародници. 

"Успяхме" да спечелим бронзови медали. Радостта беше голяма. Отново донесохме късмет на отбора. Емоциите в такива моменти са неописуеми. 

Накрая имахме честта да се приберем с правителствения самолет, заедно с Президента и отбора. Нищо че си бяхме купили билети за обратно. На летището посрещнаха момчетата като герои. За нас беше истинско удоволствие да бъдем част от всичко това.