Липсата ми на опит с пътувания зад граница си каза думата. Бяхме се уговорили да се чакаме веднага след изхода на пристигащи , а те с малкия и снаха ми да дойдат от Тур да ме вземат. Разстоянието между двата града е около 250 километра. Огледах се - няма никой. Допи ми се вода и осъзнах , че съм тръгнала за Франция с 0,50 български стотинки. Къде ми е бил акъла, не знам и до днес се чудя. След около половин час дойдоха и както предния път, чувството на радост и облекчение беше неописуемо. Малкият спеше и трябваше да почакам с гушкането. Брат ми предложи да се разходим малко из града, да поразгледам.
Първото място което посетихме беше Лувъра.
Най много ме впечатли апартамента на Наполеон. С една дума Лукс - подобен бях виждала само на картинките от Ермитажа. Почувствах се като в приказка.
След това слязох долу при бебето, а брат ми и снаха ми се качиха да го разгледат. И както си седях размечтана и доволна , малкия взе че се събуди и като ме видя и като писна.....за трите месеца на които беше се оказа изключително гръмогласен, а Лувъра затворен и ехти. Опитах се да го гушна , но стана още по лошо , все пак ме виждаше за пръв път. Дойде и полиция , явно си мислеха че искам да открадна бебето, защото въпреки че по това време имах първият си син (10 год,) - определено не знаех какво да правя. Полицаите ми се караха нещо и ми говореха ама аз освен sortie (изход) и merci beaucoup (благодаря много) друго на френски не знам. По едно време гледам , че брат ми и снаха ми спринтират надолу към нас. Брат ми им обясни нещо, снаха ми взе малкия и той просто млъкна. Аз цялата треперех, исках бързо да изляза от там , Мона Лиза ще ме чака да се върна някой друг път.
От Париж успях , да видя операта със златните орнаменти - Пале Гарние, колоната на площада, Триумфалната арка и Шанз-Елизе и Айфеловата кула на която имаше четворна "километрична" опашка. Щеше да отнеме часове да се качим, а с бебе не беше никак подходящо да се чака. И нея ще си запазя за следващия път.
Тръгнахме към Тур . Градчето малко, около 130 000 население. Намира се в централна Франция. През него минават и се кръстосват реките Лоара и Шер. Центърът е малък с китни тесни улички.
В градчето се намира и Катедралата "Свети Гатиен". С интересна готическа фасада , обградена от кули. Стените дебели около метър. Има и уникален орган.
Около "нашия" блок , а и около много други имаше градинки с лалета. По това време тази гледка в България беше немислима. Общината им се грижеше както за градинките в квартала , така и за фасадите на сградите и тук имам още една интересна случка: Апартамента се намираше на 12 или 13 етаж (губи ми се вече) и както си лежа на леглото и си чета книга, изведнъж виждам човек от външната страна на прозореца. Ужасно се уплаших , помислих че е паднал и някак си се е спрял на етажа. Оказа се, че оправя нещо по фасадата и си виси на някакво въже от вън, само дето сърцето ми спря за секунди. Все пак бяхме доста високо от земята.
В Тур за първи път видях хора да ходят с метлички и пликчета и да почистват след кучетата си. Слава богу и това доживяхме у нас, макар и все още да не е масова практика. Там се изненадвах и като ми спират на пешеходна пътека, през 2004 в София ,си беше само мираж.
В парка пък някакви патици, гъски и лебеди се разхождаха съвсем свободно.
Близо до града е изграден аквариум, който има прозрачен тунел под водата и виждах рибите как плуват над главата ми , освен това има място на което можеш да ги погалиш. Хората са си създали атракция ей така, насред полето.
На края на града посетих магазин - огромен 3пъти колкото нашия Метро. Там отново бях изумена - имаше паркинг за велосипеди и детски колички. Грабваш бебето с "кенгуру" и си паркираш количката.
След десетина дни трябваше да тръгвам и имах удоволствието да се повозя на влак-стрела , както и неудоволствието да се кача в парижкото метро. Влакът нямаше нищо общо с нашите. Чист, приятен, нов. Когато се разминавахме с друг влак се усещаше нещо като ударна вълна за около 5-10 секунди. Нямаше го нашето тудуф тудуф...
Метрото пък беше друга работа. Толкова много хора , че игла да пуснеш няма да има къде да падне. Ако случайно се освободи място, разни мощни лелки вкарваха и ръце и лакти само и само да се доберат до заветното местенце. Това беше първото ми качване на метро.
Франция определено ми допадна и съм щастлива , че имах възможност да видя и друг от нейните градове, който остана за винаги в сърцето ми, но затова по-натам.
ПП: на връщане в самолета се возих с Ищар - вечерта беше гост в шоуто на Слави - уникална жена.
